| Алтернативен линк |
ВЪЗНИКВАНЕ НА СТРАХА
Често хората изпитват голям страх, без да знаят причината за страха. (ЧЕТИРИТЕ КРЪГА – 168)
От какво произтича страхът? (ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЖИВОТА - 4)
Страхът естествено възниква, той показва, че минаваш през област, дето има опасности. Страхът е предпазно средство. (СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ - ІІ том - изд. 1994 г. София - 299)
Значи, в душата влизат известни елементи, които заплашват. Като е работило в органическия свят с хиляди години, това чувство е правило хората и животните роби на страха. (СИЛА И ЖИВОТ – I серия - изд. 1924 г. - 169)
Страхът е дошъл в света заедно със закона. Щом се явил законът, заедно с него се явил и страхът, дето има закон, там има и страх. Дето е страхът, там е и законът. Защо се страхува човек? За да не изгуби свободата си. Като се наложи закона, човек започва да се страхува. Защо? Защото законът всякога ограничава. (ДОБРОТО ОРЪЖИЕ – 189)
И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие онова, което иска. Когато в съзнанието на човека се яви мисълта, че ще загуби това, което иска, тогава се заражда страхът. (ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЖИВОТА - 3)
На какво се дължи страхът? – На несполучливите опити в миналото на човека. (ПЪТ КЪМ ЖИВОТА - 50)
Първоначално човек е смел, предприема една или друга работа. Ако среща препятствия и неуспехи, той става страхлив. Колкото неуспехите и мъчнотиите му се увеличават, той става Все по-страхлив. (СЛУЖЕНЕ, ПОЧИТ И ОБИЧ - изд. 1940 г. София - 13)
Съвременните хора се страхуват от условията на Живота, искат да знаят какво ще стане с тях. (СИЛА И ЖИВОТ, ІІ том – изд. 2006 г. София - 322)
Като не разбират великите закони на живота, хората се намират под един вътрешен страх, не знаят какво ги очаква в бъдеще. (ПОСОКА НА РАСТЕНЕ - 208)
Често виждате някой човек да се страхува от това, как ще живота си. Той се безпокои, че децата му ще останат прости, че нямал средства да ги изучи; страхува се, че приятелите му ще го изоставят, и той ще остане сам без ничия помощ в живота; друг пък се ужасява от мисълта, че жена му ще умре и т. н. Това е неестествен страх, който се заражда в човека и се безпокои... Причините за този неестествен страх се дължат на това, че разсъдъкът и вярата в този човек са отслабнали. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ - 307)
Някой се страхува от една мисъл, влязла не навреме в главата му. Той сам я преувеличава и се страхува от нея, като от огън. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА – 194)
Слабата мисъл и колебливата вяра внасят страха в човека. (ПЪТ КЪМ ЖИВОТА - 51)
Носиш шише с масло. Страх те е да не се пукне шишето. Носиш чувал с жито, страх те е да не се скъса чувала, да се разсипе житото. (СИЛАТА НА ПРИРОДАТА - 157)
Същевременно, раздвояването на съзнанието ражда страх в човека. Някое дете открадне едно яйце от дома си и от страх да не го види майка му, то се преструва на болно. Страхът от наказанието е резултат на раздвояване на съзнанието в това дете. (ДОПИРНИ ТОЧКИ В ПРИРОДАТА - 159)
Други пък се страхуват да излязат от къщи, да не ги обере някой. Щом ги е страх от крадци, нека останат в къщите си, да ги пазят. И при това положение те са осъдени на заболявания. (ДЕЛАТА БОЖИИ - 12)
Някой се страхува от една мисъл, влязла не навреме в главата му. Той сам я преувеличава и се страхува от нея, като от огън. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА - 194)
От страх, човек може да заболее, без никакви бацили. (ЖИВА РЕЧ - 120)
Мнозина от вас боледуват, защото са страхливи. Най-малката болест: треска, хрема или каква и да е друга, ви плаши. (ООК - IV г. - 3 лекция - 34)
Ако заболее човек, веднага търси лекар. Каже ли му нещо за болестта, той се изплашва, вместо да си помогне, и положението му се влошава. (ВЕЧНОТО БЛАГО - 293)
Не е страшна болестта, тя е педагогически метод за възпитание. Страшно е преувеличаването на болестта. Като дойде страхът, човек започва да преувеличава нещата и сам усложнява положението си. Той казва: „Боли ме гърлото; какво ще стане, ако се запуши? Боли ме главата; какво ще стане, ако мозъкът ми се възпали?” (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА - 195)
Срещам двама болни: Единият вярва в Бога, но кракът му е парализиран. Другият не вярва в Бога, но и неговият крак е парализиран... За мене е важно да зная причината, защо и двамата са болни. Причината е страхът. И двамата са страхливи, вследствие на което не растат. Спри растенето на човека, и парализата ще дойде. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА – 35)
Кому душата е тиха и мирна като направи малко съгрешение? Веднага изпъква в нея това чувство на страх. (СИЛА И ЖИВОТ - I серия - изд. 1924 г. - 169)
От какво се плаши човек? От неразумното. Човек се плаши от разбойника, от звяра - мечка, вълк и др., защото в тях няма разумност. (ЗА СЪДБА ДОЙДОХ – 1 лекция - 21)
Едно време, хората бягаха от ада, страхуваха се от него, днес те живеят в ада и работят за повдигането на онези души, които са паднали и са се отклонили от правия път. (СИЛА И ЖИВОТ, ІІ том - изд. 2006 г. София - 321)
Страхът се е зародил с грехопадението. По-напред човек не е знаел, какво нещо е страх. (СИЛА И ЖИВОТ, – I серия - изд. 1924 г. – 169)
Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина. (ДВАТА ПЪТЯ - 14)
Любовта изключва страха, обаче безлюбието, омразата раждат страха. (СИЛА И ЖИВОТ, II том - изд. Б. Братство - 2006 г. София - 246)
Страхът у хората се дължи на неразбраните работи. Ако кажеш, че на физическия свят има страшни неща - зверове - мечки, лъвове, змии, знайте, че и духовният и умственият свят са пълни със страшни, дисхармонични форми. В ума, в сърцето си вие сами си създавате тези форми, от които се плашите. Така вие преувеличавате нещата. - От какво произтича страхът? - От нарушаване Божия закон. Това създава известна неустойчивост в човешкия организъм. Когато греши, човек става нервен, колеблив; ръцете и краката му започват да треперят, и той става страхлив. Тогава Любовта го напуща, излиза вън, а страхът се намества вътре в него. Всеки е изпитвал това състояние. Обаче, първите християни, когато ги гонили, преследвали и убивали, понасяли всичко с радост. - Защо? - Защото знаели, че изпълняват Божията воля. (АБСОЛЮТНА ИСТИНА - изд. 1949 г. София - 161)
Онзи, който не изпълнява Божията Воля, всякога ще има страх в своето сърце и никога няма да бъде спокоен и свободен. (СИЛА И ЖИВОТ - I серия - изд. 1924 г. - 170)
Страхът може да се яви и когато ученикът излезе пред учителите си. Като замълчи от страх, скъсват го. На бойното поле като падне първата граната страхливият войник хуква да бяга. В живота ние се плашим и много болести се явяват от страх. (ЖИВИЯТ ХЛЯБ - 261)
Истината трябва да се каже без страх. Ако искам да кажа една Истина, а мисля, че ще ме критикувате, ще дойде страхът, ще кажа това, което не искам... Когато искаш да кажеш една Истина, страхът ти казва: Знаеш ли как ще пострадаш? (ООК – ІІІ г. – 29 лекция - 19)
Страхът, на който човек се подава, иде отвън, от друго съзнание. За пример, някой става поръчител на свой приятел за няколко стотици хиляди лева... В скоро време узнава, че приятелят му е пропаднал, изгубил всичкото си богатство и се намира в невъзможност да плати дълга си. Поръчителят се страхува и губи вътрешния си мир, всичкото си разположение. От де иде този страх у него? Той се страхува от закона, който ще го хване и застави да плати вместо приятеля му. (ПРОСВЕТЕНО СЪЗНАНИЕ – 7)
Ако срещнете някой страхлив човек, ще знаете, че той е живял при неблагоприятни условия. (ПРОСВЕТЕНО СЪЗНАНИЕ - 91)
„Защо тази сестра така постъпи?” - От страх. Ами ти защо питаш? - От страх. - +Защо не живеем братски?” - Защото ни е страх. „Защо не се примирим?” -Защото ни е страх. „Ами кога ще тръгнем правилно към Бога?” - Когато Любовта ни изпълни сърцата. „Кога ще стане това?” - Когато страхът изчезне от вас. (ООК - III г. - 29 лекция - 16)
Причината да се докача човек е пак страхът. Той се плаши, че ще се урони неговия престиж... Никой не може да урони вашия престиж. Помнете следното нещо: не е било време и няма да бъде, когато някой е сполучвал да вземе благото, което Бог е дал някому. (OOK - ІІІ г. - 29 лекция - 12)
Малките деца не знаят що е страх, бабите им ги плашат. Слугините, майките... Не лъжете малките деца! (СИЛА И ЖИВОТ, II серия – изд. 2006 г. София - 282)
Старите хора умират от страх. (ЗАВЕДОХА ИСУСА – второ издание 2008 г. София - 191)
Едно време, хората бягаха от ада, страхуваха се от него, днес те живеят в ада и работят за повдигането на онези души, които са паднали и са се отклонили от правия път. (СИЛА И ЖИВОТ, ІІ том - изд. 2006 г. София - 321)
Хората се страхуват от онези, които са си заминали. Да се страхуваш от мечка, тигър, лъв или боа е естествено, но защо се страхуваш от баща си, от майка си?... Тук има вътрешно неразбиране. Ние мислим, че онези, които са умрели са се изменили, че тяхното отношение към нас вече е друго, но това е самозаблуждение. Баща ни, който е преминал в по-високо състояние на живота, мисли интензивно за теб и ти желае десет пъти повече добро, отколкото когато е бил на Земята. Той докато е бил на Земята, е мислил само за себе си, а сега като е заминал за другия свят мисли постоянно за тебе. (ЖИВИЯТ ХЛЯБ - 54)
